Као Дзие (китаеца)

Име: Као Дзие (китаец)

Възраст: 38

Пол: Мъж

Описание: Као е дребен (което е характерно за расата му), чернокос мъж, който носи очила. Няма съществени отличителни белези, нито нещо което да е уникално само и единствено за него. Може да се каже че видът му е доста обикновен. (Рисунката е нарисувана от Настя Воронина)

[You must be registered and logged in to see this image.]

История: Преди апокалипсиса, Као се занимавал изцяло с полицейските си задължения и нямал и ден за личнен живот. Жена му го напуснала и той повече не видял детето си, но бил прекалено зает за да тъжи. В главата му било само преследването и изобличаването на някои от най-влиятелните босове в Пекин. И тогава, сякаш от нищото, започнал апокалипсиса. Као, както правел винаги досега, игнорирал собствената си безопасност и просто продължил работата си като полицай. Вярвал че "Еко кризата" ще бъде преодоляна за нула време. Професията му го отвела в Щатите, където той трябвало да съдейства на местната полиция да залови един опасен китаец. Проследили мафиота до един стар склад и го заловили броени минути по-късно. "Какво направихте!" крещял той, докато го извеждали с белезници "Не трябваше да чупите епруветките. Всички ще умрем. Всички!". Као тъкмо се готвел да се качи в буса в който натикали заподозрения, когато зад себе си чул гласа на друг китаец, предрешен като един от полицаите. "Ти си ми сънародник, затова ще те предупредя. Бягай бързо от тук и не се връщай. Не ти трябва да знаеш какво се случи току що. Просто бягай и не се обръщай назад." а след това добавил "През живота си бях добър човек, но сега ще извърша голям грях. Дано Буда ми прости."
Као не помръднал от мястото си, докато другия китаец отивал към буса. "Кой си ти бе!?" крещи един от американците. После БУМ! Изстрел от пистолет. Следват още два бързи изстрела, а малко след това и четвърти. Последния вероятно е бил за самият арестуван мафиот. Као веднага се обърнал и извадил оръжието си, но вече бе късно, защото в този миг се чу пети изстрел. Убиеца отнел и собственият си живот.
"Няма кого да арестувам..." си мислил Као и не разбирал случилото се. Спомнил си думите на китаеца. Да бяга... но защо? От какво? Наистина не разбирал нищичко.
Въпреки всичко, нещо в него надделяло над разума. Без да мисли повече, Као побягнал и както му бе заръчано, не погледнал назад.
През следващите няколко месеца започнала същинската унищожителна вълна на вируса. Као бягал от място на място почти всеки ден. Не след дълго разбрал че горите са по-безопасни от градовете. Връщал се в града само за храна и други провизии, а останалото време наблюдавал всичко кеото се случвало около него. По-късно едни от последните оцелели му казали че заминават за Кейптаун. Били малка групичка от обикновени хора. Предложили му да пътуват заедно натам, но той отказал. Причината за това била една болна жена и детето й (още кърмаче). "Те ще са бавни и чувствителни към промените" - казал Као - "Ако ги вземете ще ви погубят". После стигнал сам до Кейптаун. Никой от групата така и не пристигнал там.
Въпреки че Кейптаун се водел безопасен, Као не вярвал в неговата сигурност. Той предпочел да обитава покрайнините на града, за да може бързо да избяга ако му се наложи. Причината за това била че той се страхувал много повече от вируса, отколкото от немъртвите. Докато последните можели да бъдат умъртвени, вируса не можел да бъде спрян, особено щом стигнел до гъсто населено място.

Инвентар:
- Раница
- Консервирана храна (5 кг)
- 2 Бутилки с питейна вода (3 кг)
- 2 Пистолета
- 6(+2) пълнителя по 7 патрона (два пълнителя са вече в пистолетите)
- Голям нож
- Силен фенер
- Леко въже (15 метра, 3 кг, за 1 човек)
- Малка брадвичка (2 кг)
- Готина старовремска запалка
- Малка тубичка с бензин

Обща сметка - Као има раница в която носи по-малко от 15 килограма. Това по принцип би му попречило да се движи нормално, но понеже има умението "спортист", той ще навакса този свой недостатък.

Умения:
- Стрелба с огнестрелни оръжия
- Спортист
- Моряшки възел
- Ориентация
- Абсолютизъм
- Шесто чувство
- Готвене

Понеже виждам че точките за умения са вече 13, добавям си умението "Готвене". (Умението вече си го добавил в профила ми - добавям го само в темата)

P.S.
Вмомента съм много тъжен задето готината старовремска запалка я нямва профила ми. Заел съм се да давя мъката си в топъл чай и кисело мляко.

Ти си първият играч.Добре дошъл.Имаше малко грешки от моя страна.Явно съм забравил да ги махна.Вече всичко трябва да е наред.Ако има някакви проблеми ми кажи.Започваш от [You must be registered and logged in to see this link.]

Приятно оцеляване. ^^

/Готината старовремска запалка я имаш,но просто няма място да се впише в инвентара ти.За в бъдеще тук ще се пишат бъдещите ти предмети.

Ти си първият играч.Добре дошъл.Имаше малко грешки от моя страна.Явно съм забравил да ги махна.Вече всичко трябва да е наред.Ако има някакви проблеми ми кажи.Започваш от [Only admins are allowed to see this link]

Приятно оцеляване. ^^

Оправи си настройките на форума за да видя от къде да почвам.

Пробвай сега.

Историята ми харесва много но тъй като съм нов не знам дали ще ви хареса моита

Поправих няколко правописни грешки в историята си. Не съм пипал друго в този едит.