Посредата на нищото.

Блекбърн се събуди с ужасна мускулна треска.На 15 метра от него се виждаха останки от самолет.Очевидно бе,че самолета бе катастрофирал.До Блекбърн се намираха консервите и бутилките му и някаква стара раница.Други оцелели засега не се виждаха.

Блекбърн гледа няколко минути небето докато се опитва да осмисли какво се е случило след което става, взима храната и водата след което ги слага в раницата до него и я намята през рамо. Оглежда се наоколо, но ни следа от жива душа. Опитва се да си спомни за къде е летял но явно заради удара не помнел много. Не след дълго решава, че седейки на едно място няма да си помогне кой знае колко, за това тръгва в някаква посока. С прости знания за ориентиране които има всяко детенце, намира на къде е юг и тръгва на там.

/Използвай минало несвършено време.Единствено когато героя ти говори с някой използвай сегашно време.Така ще можеш по-добре да описваш движенията на героя си както и околността.

Да.Но дали това наистина бе юг?Каквито и да бяха познанията на Блекбърн той все пак не бе компас.Докато вървеше Рамзес получи кратък спомен.Той си припомни,че докато бе летял със самолета един от пасажерите се бе оказал заразен.Засега само това бе разбал.Може би с времето и другите спомени щяха да се върнат и така щеше да си спомни накъде трябва да ходи.

Блекбърн продължаваше да върви по възможност в права посока. Той бе изгубил ориентация във времето, имаше чувство, че бяха изминали часове, но продължаваше да не се вижда никаква жива душа наоколо. Болеше го главата може би от удара, но той продължаваше да върви напред. До един момент в който просто не можеше да продължи, дори и добре обученото му тяло имаше нужда от малко почивка. За това той седна и опря гръб в един голям камък. След това погледна към небето и отново се замисли, опитвайки се да си спомни нещо. Не след дълго се унесе и направи лека дрямка.

(съжалявам, опитвам се да пиша в минало несвършено, но на някой места не мога да го измисля... надявам се това не е голям проблем)

/Добре се справяш.

Блекбърн опря гърба си на камъка и заспа.Той започна да сънува странни сънища.Отново се намираше в самолета.Но този път не беше с костюмът си.Това не бе пътнически самолет.Самолета бе военен.Той търсеше Кейптаун,за да покажат мястото на целия свят.
-Хайде лейтенант Блекбърн.Разкажете ни за някоя от вашите мисии. - говореше му един от новаците.Той определено бе заинтересован от миналото на Р. и искаше да знае повече.И без това имаха да летят много време.

/В момента сънуваш спомен.Можеш да разговаряш със хората и дефакто така ти създаваш споменът си в момента,но той вече се е случил.

Блекбърн бе учуден, че някой е заинтересован от него и с усмивка на лице започна да говори:
-Хм не знам от къде да започна- той почеса глава след което отново заговори- добре измислих го, така беше мъглив есенен ден...
Блекбърн не унесе в сладки приказки, мина много време, той продължаваше да разказва и разказва. По едно време се спря и забеляза, че вече самолета започва да се снишава. След още малко самолета започна да се снишава по бързо от колкото трябва, всичко се заклати. Блекбърн реши да отиде при пилота да види какво се случва. Когато влиза в пилотната кабина пилота го няма, а на негово място едно от тези грозни изчадия го напада, той се опитва да изкара меча си, но не може да го напипа (нали е там си писал, че е без неговия костюм, а без него реших, че и екипировката няма да я има, нали се пак е сън/кошмар). Грозното същество го събаря на земята. В този момент Блекбърн се стряска и направо като че ли моментално се изправя изважда меч и се оглежда. След като е минало малко време осъзнава, че това е сън, вижда, че няма никой наоколо и си мисли:

*този сън... дали наистина съм се озовал тук по този начин, дали... а ако е истина, какво е сполетяло останалите от самолета, но ако този сън е истина, защо все още не съм станал един от тези изроди, защо нямам видими наранявания... а може ми това беше кошмар, плод на моето въображение*

След дълги размисли решава, че не е в негова полза да седи на едно място и отново тръгва.

/Мале как си оплескал времената накрая. Не пиши неща от сорта на вижда,остава,а видя,остана.Тоест когато си започнал в някакво време го давай докрай.

Каквото и да се бе случило то нямаше да промени особено бъдещето.Блекбърн имаше спомените си и посоката си.Той отиваше към Кейптаун.Но дали това бе посоката,която той искаше да поеме?Можеше да избере и други места.В момента той се намираше до изоставена нива за жито.На 500 метра се виждаше и някаква стара дървена къща.Изборът бе на Рамзес...

Войникът решава да провери къщурката върви около 200 метра и се замисля:
*ами ако там има някой от "тях"*
след което извади меча си и се приближи до вратата. За момент се поколеба, но дигна крак и рита вратата със сила.

Вървейки напред Рамзес се отправи към къщата.Когато ритна вратата тя се откачи от пантите и падна.Блекбърн се бе оказал прав вътре имаше инфектиран човек,който го чу и се втурна към него.Войника имаше 1 секунда за реакция,в която можеше да направи контра атака.

/Само да предупредя не пиши как директно го убиваш.Има разлика между замахване и убиване.

Тази една секунда бе предостатъчна на добре обучения войник да действа. Рамзес изкара меча от гърба си и го насочи напред с цел зомбито да се наръга право на него, но не бе сигурен дали ще успее, за това си приготви лявата ръка за хващане на револвера.

Инфектираният се спъна и падна напред.Гърлото му се наниза на меча и той увисна мъртъв."Зомбито" бе мъртво.Сега Рамзес можеше да влезе вътре в къщата и да поогледа за нещо полезно.

Войникът изкара меча си от инфектирания, забърса го след което го прибра в канията му. След като зомбито се строполи той го срита няколко пъти да провери дали е живо, след като се увери, че е мъртво "отново" тръгна из къщурката да разгледа за полезни предмети и провизии.

Къшата не бе от най-добре обзаведените.Тя не бе особено голяма,но в нея имаше всякакви мебели,които Рамзес можеше да претърси.Обаче мавън започваше да се стъмнява.Отляво се виждаше стар гардероб,а отдясно дървено легло.Пред него стоеше стар рафт.До него имаше врата...

Рамзес се по учуди на къде да тръгне. Първо претърси мебелите, след това погледна под леглото и накрая отвори гардероба (после напиши къде какво съм намерил). След дълго тършуване из къщата реши да отвори вратата, той знае, че там може да има още от тези изчадия за това се приготви за поредна атака.

Рамзес не откри нищо особено в гардероба.Само някакви стари дрипи.По рафтовете също нямаше нищо.Когато се опита да отвори вратата,но тя бе залостена.Това можеше да означава няколко неща.Или имаше някой вътре,или този,който е живял някога тук не е искал да се влиза през тази врата.Рамзес можеше да се опита да разбие вратата.

Рамзес помисли, че може би има някой там и се провикна:
-ехо има ли някой вътре.
Но след като не получи отговор решава да влезе насила. Отдръпна се назад след което последва ритник с цел да откърти вратата.

Вратата се отвори с трясък и първото нещо, което Рамзес видя, бе насочена към него пушка двуцевка... За щастие обаче, човека който я държеше отдавна бе мъртъв - от него бяха останали само костите и дрехите му. Явно този човек е мислел да изчака епидемията да премине...
Блекбърн огледа добре стаята - Имаше около стотина празни консерви от боб, и още 5-6 все още неотворени, до които се намираше малко газово контлонче. На два метра встрани бе захвърлена счупена отварачка за консерви...

Рамзес огледа консервите и взе тази, която бе с най-дълъг срок на годност и я сложи на котлончето и сложи консервата на него, за жалост не бе никак добър готвач и явно и един боб не може да свари така че му се получи малко прегорял, но все пак бе храна изяде я набързо и с бърза крачка излезе от къщата и продължи по избраната по рано от него посока.

Вървеейки през нивата, Размес достигна шосе, което си беше добра новина - ако вървеше по него все някога щеше да стигне до град. Щеше ли да тръгне по шосето?

Войникът тръгна по шосето с надеждите, че ще стигне до някой град.
*все пак шосетата винаги водят до някой град или село*- помисли си той след което тръгна и продължи да разсъждава -*да това е шосе и ако има други оцелели около мен те биха си помислили същото, а и не се бях замислял какво е станало с другите от самолета*.