На път за Кейптаун.

На път за Кейптаун Рейвъл се бе сприятелил с група наемници,които му бяха обещали да го откарат до Кейптаун.С техният Камион те се придвижваха на изток към "единственото безопасно място в света".Имената им бяха - Джоуи,Бейл и Дезмънд.И четиримата бяха добре въоръжени и подготвени за евентуална атака от немъртвите.Това,което ги поставяше в лоша позиция е,че те се движеха из по-опасните зони.
-Хей рейвъл. - каза Бейл. - Искаш ли да хвърлим едни карти? - двамата стояха отзад със багажа,а Джоуи и Дезмънд бяха отпред.Бейл бе мъж на не повече от 30 години,който бе с черна коса и белези по лицето от наемническите му дни.Той носеше от онези бандани,които се връзваха на главата,която показваше знамето на САЩ...

Рейвъл беше забравил как се играе на карти .
-Съгласен съм но ще ме научиш ли как да играя позабравил съм как се играе.
Рейвъл си седна удобно и се замисли дали Блекбърн е оцелял.
-Дезмънд кога ще престигнем в Кейптаун

-То в днешно време няма и карти. - засмя се Бейл,който изкара едно доста старо тесте от джоба си.
-Хартията все по-трудно се намира,разбираш ли? - говореше му Бейл докато раздаваше картите.Преди това той отдели от 2 до 8 (вкл.) настрани.
-Виж сега.Ще те уча да играеш сантасе.Играе се само с 32 карти.Раздават се по 6 карти на човек.Целта в играта е да получиш 66 точки и да кажеш "Стигат ми".Най-силните карти вървят от Асо,Десятка,Поп,Дама,Вале,Девятка.Асото се брои за 11 точки,Десятката 10,Попа 4,Дамата 3 и Валето 2.Девятката няма точки... - Бейл продължаваше да обяснява и накрая раздаде картите.Играта започваше.Времето в тази област днес бе ветровито.Температурата отиваше около 15 градуса по целзий.Дезмънд гледаше напред.Той чу въпроса на Рейвъл и му отговори:
-Ако е на мястото,за което ни казаха ще бъдем там до 2 дена с тази скорост.

Рейвъл почна да се досеща как се играе и бързо схвана.
-Ха сега вече почнах да се досещам как се играеше, същото е като белот но на без коз нали?
Рейвъл чу какво му каза Дезмънд и малко се отчая но все пак се досети как се играе с карти и ще убие времето
-Дезмънд има ли някакъв пряк път или на картата има ли места където да починем доста съм изморен и ще може да намери провизии.

Бейл се смееше.
-А виж как се сети. - когато обаче радиостанцията не получи отговор.Явно наоколо нямаше сигнал.
-20. - каза Бейл и показа попа и дамата.Картите продължаваха да се раздават.Камионът продължаваше по пътя си.

Рейвъл не му се играеше повече и реши да провери картата
-Дезмънд след 20 километра има село което е доста малко да го проверим ли за провизии?

-Откъде я изкара тая карта бе? - попита го Бейл.
-За пръв път я виждам... - поглеждайки я Бейл каза решително:
-Към селото!!! - вдигайки пръст напред.Приятелите му отпред се хилеха на неговият оптимизъм.Навън започваше да се стъмнява.До половин час щяха да достигнат селото.

Рейвъл почна да си приготвя оръжията и се бе приготвил за това което го очакваше в селцето.

Камионът изминаваше разстоянието и след време селото вече се виждаше.Всички се бяха приготвили за това,което предстоеше.Въоръжени до дупка.Както и множеството "Инфектирани",които се бяха изпречили на пътя на камионът.
-Мамка му!Не трябваше да избираме този път.
-Какво ще правим сега? - попита Бейл
-След 200 метра има завой.Решавайте какво ще правим! - Дезмънт също се обади.Може би Рейвъл трябваше да реши какво ще правят.

Разстояние до инфектираните - 500 метра.Разстояние до завоя 150м.

Рейвъл бе добър тактик и реши да мине през селцето тъй като беше огледал картата и това селце беше единственото по този път ,но ако бяха завили още три селца щяха да им се изпречат и той не се поколеба.
-Продължаваме на 20 метра ще спреш камиона с задните врати към Немъртвите, аз и Бейл ще ви прикриваме докато вие излезете и покриете левия и десния фланг. Каза на Дезмънд докато зареждаше автомата си .
Рейвъл бе сигурен за плана си но не беше сигурен дали наемниците ще бъдат съсредоточени към Рейвъл и Бейл или да бягат.

-Рейвъл ти полудя ли?Виж ги колко много са!!! - каза му Бейл и обърна главата му към зомбитата.
-Това не е война Рейвъл.В момента се стремим да оцелеем.Ти като искаш слизай и се прави на герой.Аз не съм за едни провизии. - каза другия.
-Дезмънд обръщай наляво. - очевидно бе,че наемниците бяха строго против и в случая бяха прави.

/После ще ми благодариш. :Д

Рейвъл се ядоса и си седна сигурно не му пукаше дали ще умре или просто ще бъде нахапан от изчадията който го чакат.Смъртта не може да изплаши Рейвъл срещал с нея вече 3 пъти.
-Сигурно е знак .Може би тези селца да са празни или очистени от други оцелели.

Тримата наемници се засмяха едногласно,а дезмънд удряше с лявата си ръка по вратата:
-Естествено,че са изчистени от други оцелели Рейвъл,но далеч не са празни...Не те караме да идваш с нас,но няма да отидем на самоубийство.Ако толкова много искаш искаш можем да те свалим тук и да си отидеш към селото... - какво ли щеше да реши Рейвъл?

Задачата на Рейвъл беше да стигне до Кейптаун жив и здрав и тези наемници бяха единствения му шанс да стигне до там бързо и без опасности.
-Ще остана тук,ако може де,като стигнем до Кейптаун няма да ви занимавам с нищо повече.

/Допреди малко беше готов да скочиш на 1000 зомбита без страх за смъртта,а искаш да стигнеш жив и здрав.

Те взеха завоя и се измъкнаха от зомбитата.С напредването на деня напредваше и приближаването им до Кейптаун.
-Според Джипи-джаджата трябва да пристигнем в Кейптаун след два дена. - отвърна Дезмънд.Бейл легна да поспи,както и Джоуи.Важна задача за Дезмънд бе да не заспи на волана.Навън настъпи нощ.Рейвъл трябваше да си намери някакво занимание.

Рейвъл беше спал вече и можеше да издържи още 7 часа.
-Дезмънд аз ще те заместя а ти си поспи ще те събудя когато правим смяна.

Дезмънд слезе от камионът и се качи отзад чакайки Рейвъл да слезе.Воланът бе негов за следващите 6 часа,а пътя бе дълъг.

Рейвъл бе добър шофьор и ако има опасности по пътя ще ги избегне лесно
-Хайде Дезмънд отивай да си починеш след 6 часа те будя.
-Бог е пред нас и ние след него . Бяха думите на Рейвъл щом запали камиона.

/Клише номер 1 вкарано.

Бог определено не бе на земята щом на нея имаше толкова инфектирани.Но камиона определено бе на пътя.Рейвъл се пробва да го запали,но камионът отказа.Странно.Може би бе свършил бензина.

Рейвъл слезе от камиона и отиде към резервоара.
-Оф дано да не е празен проклетия резервоар.
/Наистина дано да не е празен

След бърз оглед, Рейвъл установи, че резервоара действително е празен. Налагаше се да търси гориво. Може би щеше да е разумно да събуди спътниците си?

Рейвъл отиде зад камиона и отвори вратите и да събуди спътниците си .Не можеше да ги остави да спът можеше и да ги нападнат.
-Аре ставайте всички трябват ми Бейл и Дезмънд да отидем до бензиностанция а другите се качете на камиона и го пазете.

-Какво? Ама горивото ли ни свърши?! - потресе се Джоуи. - Айде стига бе, нали бяхме заредили уж?!
-Това беше достатъчно отдавна... - обясни Дезмънд докато разтриваше слепоочията си в опит да се разбуди по-бързо. - А и този камион гори доста.
-Впрочем, мисля, че не е добра идея да се разделяме. - рече Бейл подир всички. - По-добре да тръгнем заедно, и ако намерим бензиностанция да се върнем за камиона. Не вярвам зомбитата да го изядат...
Беше ред на Рейвъл да изкаже мнение.

-Съгласен съм с Бейл , да тръгнем към онези три селцаа когато се стъмни се връщаме в камиона .
-И без герои, това е заповед!