Изоставеният град.

Джон навлизаше в един изоставен град,за да вземе още провизии.Той много добре осъзнаваше опастността,но.По улиците не се виждаше никого.Времето в този район бе облачно и мрачно.Сградите стояха като руини насред местността.Дали Джон щеше да открие провизии тук?По някаква щастлива случайност "Светеца" бе решил да се устрои в този град.В момента той се намираше в скривалището си.

Ред на писане:
Аз
Някой
Някой2
Аз

/Не повече от един пост между моя освен ако аз не ви кажа,че можете.

Беше мрачно градче,изоставено отдавна от хората,нападнати от онези ужасни създания ... Бившия пехотинец се луташе из града в търсене на провизии ... Той влезе в някакъв склад за провизии,от който беше останал само някакви 2 стени ... Всичко беше разрушено,бяха останали само отломки от танкове,стари счупени оръжия и кости от загиналите на бойното поле ... Джон навлизаше бавно,но сигурно в градчето,където бе разбрал от някакъв скитник,че се е устроил "Светеца" ... Пехотинеца не бе виждал жив човек от години,не бе чувал човешки глас,ни топлина,ни обич ... Разбира се,че не се надяваше да получи топлина и обич от "Светеца" , пехотинеца беше твърдо против хомосексуалността ... Войника идваше от далечни земи и чакаше да види "Светеца" ...

Смит видя един много пуст град.Магазините бяха изоставени,улиците бяха празни и светлините бяха изгаснали.Първата табела,която бе видял Смит беше за месарница.Можеше да продължи натам,или да продължи напред.

Джон бе пред дилемата дали да влезе в месарницата или да продължи по пътя си,но неговата слабост към месото го накара да влезе за да потърси малко провизии.Учителя пристъпи бавно през вратата,която бе на половина изядена от термити и влезе в магазина,докато държеше ръката си на ножа на колана му.Той знаеше,че в месарницата го дебнат опасности,но все пак бе решил да си вземе месо за из път.

Влизайки в месарницата Джон бе посрещнат от 10 зомбита.Когато той отвори вратата те се обърнаха и тръгнаха бавно към него.


Разстояние между Джон и инфектираните - 5 метра.

Ето това бе ситуация,която Джон със сигурност не очакваше .... Той бе изненадан и просто не знаеше какво да прави ... Джон се озърна за момент,след това реши,че е най-добре да използва краката си за да избяга от инфектираните .. Той побягна и се скри зад някаква полусъборена стена,след което взе лъка в ръцете си,извади една стрела и зачака търпеливо.

Той направи грешка като забърза крачка - това накара зомбитата да се настървят и също да увеличат скоростта си. Не можеше да се каже, че бягат, но бяха значително по-бързи. Само след 5 секунди, Джон можеше да чуе мънкането на гладните мъртви така, сякаш бяха едва на три, може би четири метра от него, което му даваше, в най-добрия случай, до 2 секунди време за реакция.

Джон бе очаквал това да стане .. Стоеше готов и чакаше. Най-доброто решение бе да се отбранява. Той изстреля 2 стрели една след друга към зомбитата и побягна към някакви тухли.

Двете стрели, които Джон изстреля почти нямаха ефект - едната като по чудо уцели гръбначния стълб на едно от зомбитата, като мина през гърлото, а другата се заби там, където някога бе лявото око на друг инфектиран, но само го забави. Зомбитата вече бяха девет, но това изобщо не му помагаше.
Тухлите до които се придвижи бяха паднали от стена, дупката в която водеше извън сградата. След бърз оглед на стената, Джон можеше да види, че не й трябва много за да се срути.

Джон имаше много важна мисия, а именно да помага на хората. Той се съвзе от факта, че стрелите не бяха много ефективни, мина през дупката и зачака зомбитата да се приближат като имаше план как да ги спре.

Немъртвите се приближиха до стената. Какъвто и план да имаше Джон, време бе да го вкара в действие.

Джон се отдалечи още от стената, извади една от стрелите си, завърза я с рибарска корда и я изстреля към основата на стената за да се забие там ...