Едно смъртоносно оръжие.

Ангел вървеше из гъста гора в посока Кейптаун.Град,с който никой не можеше да се свърже.Гората бе най-безопасното място за "Мефисто".В нея той се чувстваше в безопасност.Днес в гората имаше мъгла,в която човек можеше да се изгуби.Температурата бе умерена.

Мъглата не му позволяваше да вижда много надалеч, а това го дразнеше, дори да се чувстваше сравнително в безопасност. Усещаше как провизиите му няма да го издържат за още дълго, но нямаше как дори да разбере дали наблизо има годен за ловене дивеч, понеже нищо не се виждаше. Почеса брадичка замислено и притвори едното си око. Дойде му идея.
Опита се да намери възможно най-високо-изглеждащото дърво, заби дървения кол в земята и се покатери до върха му за да огледа местността.

/Айде като конър по дърветата.

Ангел успя да мерне едно сравнително високо дърво,клоните на чието се бяха преплели с тези на няколко други дървета.Това поставяше удобен начин за придвижване за тези,които можеха да се катерят.То също щеше да даде на Ангел възможност за добър изглед.Заобикалящата го среда може би криеше опасности,или възможности...

Понеже не му бе за първи път да се прави на маймуна, Ангел ловко се придвижи по клоните на дърветата, като от време на време поглеждаше надолу, за да не пропусне евентуален дивеч. На известно разстояние от началната си точка на бягане и скачане от клон на клон, Ангел най-накрая успя да зърне една самотна сърна, която изглеждаше в добро здраве. Изчака малко и когато я видя да пасе му стана ясно - животното си бе напълно живо... Придвижи се по-бавно до целта си и когато бе точно над сърната, извади ножа си и се приготви да скочи...

/И на теб ти правя същата забележка като на другите.Не пиши,че си видял нещо,което търсиш преди аз да кажа,че си го видял.Други забележки нямам.

Мефисто се бе втурнал към високото дърво.Постепенно той го достигна и започна да се изкачва по него.Решителността му бе несравним.За негов късмет.Ангел наистина видя един елен.Макар и да не бе изчакал разказвачът да ис напише поста,за да го види той все пак можеше да се придвижи към него.Въпреки всичко Шейтанов се намираше на доста високо.За щастие клоните на дърветата,които бяха свързани щяха да му позволят да се придвижи надолу към плячката си.Но въпреки всичко трудната част идваше.Той трябваше да се промекне до еленът незабелязан,за да направи удар на дивеча...

/Не съм на 100% сигурен, че ти разбирам идеята, но ще пробвам ето така...

Ангел обмисли добре идеята да се промъкне до жертвата си и да я убие с ножа, но дистанцията му се виждаше прекалено голяма, а и той самия все още не можеше да се прокрадва достатъчно добре по неговата собствена преценка. Не му се щеше да го прави, но явно се налагаше да извади лъка. Прибра ножа си и се настани удобно за стрелба. Извади една стрела от колчана си (остават 4), зареди я и опъна тетивата.

"Дано стрелата не се счупи..."

Стрелата профуча през гората забивайки се в животното.За щастие тя не се счупи.Еленът тръгна да бяга,но напразно.След няколко метра се строполи на земята,а локва от кръв бликна по тревата.Плячката очакваше Ангел...

Ангел се усмихна широко - добрия лов винаги му доставяше удоволствие. Жалко, че все по-рядко случваше на здрави животни...
Нарами отново лъка и използва преплитащите се клони на дърветата за да се приближи до жертвата си колко е възможно, след което слезе на земята и извървя останалата дистанция, като изостри максимално сетивата си. Първата му работа когато стигна поваленото животно бе да извади стрелата, да почисти върха й, и да я пъхне обратно в колчана. Толкова се зарадва, че не му се наложи да си прави нова стрела. Извади ножа си отново и приклекна до умъртвения дивеч...

/Skin

Ангел слезе от дървото и се приближи до дивеча.Изкарвайки ножа си той чу ръмжене отнякъде.Но откъде ли идваше?И какво точно предизвикваше ръмженето?Навън вече бе тъмно,а мъглата бе започнала да изчезва.

Тая работа хич не му харесваше. Хвана ножа с острието надолу и застана в бойна готовност. Никой и НИЩО нямаше да му отнеме заслужения улов. Огледа се и също изръмжа... Колкото се може по-зловещо.

Ангел очакваше врагът,а той бе по-близо отколкото очакваше.Зад едно от дърветата пред Ангел се показа главичка.Тя бе пухкава и сива.Това бе главата на вълк.Той ръмжеше и очевидно бе гладен.Още преди мефистото да се усети вълкът бе тръгнал да тича срещу него.След секунди той скочи към Ангел и протегна лапите си напред готов да го съдере.

/1 секунда за реакция.

Той не бе свикнал да се бие срещу животни, но смяташе, че уменията и рефлексите му трябва да са достатъчни за да учи бързо. Той се опита да се дръпне настрани, за да забие ножа си право във врата на звяра...

Макар и да бе доста добре сложен младеж той не можеше да извърши толкова много действия за секунда.Ангел успя да се отдръпне от пътя на звяра,но не и да забоде ножа си в него.Когато той замахна към вълка той вече бе преминал и се обръщаше.Но естествено вълкът бе много по-ловък и успя да се обърне малко преди Ангел да издърпа ножа си обратно.Сега Ангел можеше да действа.

Вече му бе ясно, нещата са на живот и смърт и няма как да избяга. За това реши да направи нещо немислимо - той изрева и се хвърли напред към звяра, надявайки се с лявата си ръка да успее да отмести главата му, а с дясната да забие ножа си в гърлото му.

Ангел се хвърли напред,а в същото време това направи и вълка.Грешката на Ангел бе,че бе отместил главата на вълка.Звярът отвори устата си.Мъжът вкара ножът си вътре,но когато отмести главата му закачи ръката си със зъбите му.Само след секунда захапката на вълка се отпусна,но той бе успял да рани Мефистото.За щастие раната не бе сериозна.И все пак трябваше да бъде превързана.Добрата новина бе,че Ангел имаше двойна плячка.

Дишайки тежко, Ангел огледа добре тялото на вълка, за да се увери, че го е убил. Побутна го леко с крак - звяра не помръдна. Въздъхна тежко и усети как дишането и пулса му лека полека се забавят. Понечи да прибера ножа на мястото му, но тогава усети болка в лявата си ръка - животното го бе ранило... Не бе сериозна рана, но не му се искаше да рискува. Извади одеалото от раницата си и отряза парче от него, което бе достатъчно за да превърже раната си поне примитивно. Опита се да е максимално икономичен в рязането - все пак одеалото щеше да му потрябва със сигурност. Когато свърши с това огледа двете си жертви. После погледна към небето. Изглеждаше му сякаш имаше някакъв шанс да види някаква част от местността, въпреки че вече бе тъмно, понеже мъглата все пак се бе вдигнала. Хвана по един крак на двете умъртвени животни и ги завлачи към най-близкото по-високо дърво, което можеше да намери.
Отново мислеше да се покатери с цел да огледа от високо, надявайки се да види накъде трябва да тръгне. Ако ли не успееше да види каквото и да е, поне на връщане щеше да си отчупи някой по-голям клон, я за да замести кола, който беше забравил някъде по-назад, я за нещо друго...
Отпи малко от водата, която носеше и се захвана за работа.

/Няма ли да си прибереш плячката?

Ангел превърза раната си.След това се покатери на едно дърво,за да огледа местността.Той видя множество дървета и дори видя път по дърветата,през който да мине без да слиза.Естествено трябваше да бъде внимателен,за да не се натъкне на "някой нежелан гост".Наляво той виждаше няколко високи хълма,в единият,от които имаше пещера.В далечината той мерна някаква постройка на дърво,но тя се виждаше много ситно.В далечината вдясно той виждаше краят на гората...

Обмисли добре ситуацията си - нощта падаше бързо, а опциите му не бяха много. Вече бе прекалено късно да продължава да търси града, който дори не можеше да види. Трябваше да намери къде да почине... И да хапне... Пред него реално имаше два избора - единия бе да се запъти към пещерата, в която най-вероятно живееше някое едро животно, а другия - да се запъти към къщата на дървото, в която пък можеше да се натъкне на недроброжелателни човеци... Или пък инфектирани такива...
Естествено, през ума му мина да си спретне лагер и да се надява да не дочака утрото в стомаха на някоя мечка... Може би, ако запали огън, зверовете ще стоят настрана?
След още минута размисли, Ангел реши, че лагера е най-добрата му възможност - бе прекалено уморен за по-нататъшни разходки, а къщата бе на прекалено голямо разстояние... Щеше да посети къщата на сутринта...
"Явно ще е нощувка под звездите..."
Слизайки надолу, Шейтанов отчупи възможно най-правия клон, който можеше да намери. Когато отново бе при плячката си, той хвана двете животни, и едно след друго ги провеси от клоните на дървото - като са над земята е по-малко вероятно да бъдат откраднати от някое друго животно, което си мисли, че е по-гладно от него... Или поне на това се надяваше. Подпря клона на дървото и се захвана да търси материали за огън и капани... Но преди това си "маркира" територията... За всеки случай.

/Дару(Настя) поема разказвача на Ангел.

Нощта премина спокойно, без неочаквани нападения, противно на подозренията на Ангел. Беше доста хладно, но огънят и одеалото бяха достатъчен източник на топлина. Имаше предостатъчно месо, за да се нахрани и да има сили за пътуване на следващия ден. Утрото настъпи, а мъглата се беше вдигнала. В гората цареше идилична тишина, допълвана от тихото чуруликане на птички, като че ли в пълен контраст с бедствието, обхванало цялата земя. Мефисто беше убеден, че скоро ще стигне до сигурността на Кейптаун.