My Random Adventures (Kao Дзие)

Що за тема е това?
Много просто - това е тема за писане на РП.

Кой пише това РП?
Аз, като играч и всички вие като разказвачи.

Но как става тоя номер?
Както се пише и в нормалните форумски теми, с тази разлика че всички вие сте мои разказвачи. Реда на писане е следния: 1 - аз; 2 - някой от вас (кой превари, той завари); 3 - пак аз.
Вие сте разказвачи и това значи че имате пълна власт. Можете да измисляте НПЦ-та, да карате събитя да се случват и да променяте цялата обстановка около героят ми. Ако искате можете да включите и собствените си герои, като едно от НПЦ-тата ви. Забранено е единствено да противоречите на собствените ми решения за поведението на Као (да казвате вместо мен какво прави Као).

Какви са ограниченията?
1 - Да спазвате правилата на форума.
2 - Да не ръководите героя ми.
3 - Да не пишете ако някой друг ви е изпреварил за конкретния пост, освен ако този някой не даде разрешението си.
4 - Не е забранено да не го правите, но е препоръчиелно да четете поне четири поста назад за да не се получава така че да си противоречите с някои от другите ми разказвачи.
5 - Това изобщо не е забранено, но все пак ще съм ви благодарен ако не убивате героя ми без причина.

Целта на темата е да е забавно, затова се опитайте да се забавлявате.
Ако темата привлече интерес може и вие да си направите такива теми в които съответно всички останали да ви водят.

-------------------------------------------------------------

Начало!

Као Дзие е богат китаец, собственик на фирма за захарни бобчета, който е отишъл на почивка с приятелската си на карибските острови.
В конкретния момент се разхожда сам по един плаж и се чуди дали да представи гаджето на още по-богатия си баща. Колебае се защото бащата има ужасен нрав и лесно може да обиди, ядоса, или дори нарани невинното момиче.

И както си се разхожда по плажа... (жокер! "Тук е момента в който се намесвате вие и казвате какво се е случило")

Срещу Као с задава едър мъж в смокинг и тъмни очила. Щом се приближава достатъчно, мъжът се спира пред него, препречвайки му пътя.
- Као Дзие? - пита равно, но не заплашително с плътен басов глас.

- Господин Дзие... - отвърна Као. Държеше всички с по-нисък социален статус да го наричат така.

Мъжът като че ли изобщо не обърна внимание на забележката и вместо това избоботи:
- Боя се, че се налага да дойдете с мен. - с тези думи той извади значка на федерален агент и я задържа за момент на показ.

- Защо? Не, не. Времето е пари, драги! Ако имаш някаква работа с мен по-добре говори сега.
Као се държеше доста гадно, но все пак говореше истината. За всяка минута от почивката си, той плащаше много и което беше по-важно, пропускаше да изкара двойно повече. Нямаше намерение да си губи времето с държавните служби на този забутан остров. Та той дори не живееше тук!