Нищо ново на хоризонта.

// Старите навици умират трудно.

Као се колеба няколко секунди... После изпсува тихо и свали чантата си.
- Дръж! - каза той и я хвърли подаде нагоре. Нямаше време за губене. Веднага щом тя беше поета, китаеца също започна да се катери. С чанта нямаше да се справи, дори и да му беше помогнато. Без чантата обаче това не беше трудно. Все пак ставаше дума за най-обикновено дърво.

Као започна да се катери нагоре по дървото,но като че ли по-нагоре имаше нещо.Той виждаше някаква форма и наблюдаваше как Бил се катереше още по-нагоре с чантата му.Немъртвите приближаваха.Вече нямаше връщане назад.Но какво бе това,което бе разположено на върха?За да разбере Као трябваше да се катери.Нагоре,нагоре,нагоре...

Китаеца направи точно това. Продължи да се катери. Нагоре, нагоре, нагоре...

Као се катереше нагоре,а инфектираните почти бяха стигнали до дървото.Той можеше да различи поне двадесет.Върхът на дървото започваше да придобива някаква форма.Ако погледнеше нагоре Као щеше да види платформа с отворен люк,през който можеше да се мине.Бил премина през него и се изгуби от погледа на Као.Вече единствения отворен път бе нагоре.

- Ххахаха! - разсмя се шумно китаеца, въпреки опасността.
Как бе успял да пропусне нещо толкова очевидно? Хахаха!
Той продължи да се катери. Не го биваше много в това, но защастие беше по-бърз от инфектираните. Урааа.

Клоните на платформата я скриваха така,че тя можеше да бъде видяна едва когато човек се катереше нагоре и бе стигнал до известно разстояние.Дъските бяха боядисани в същия цвят като дървото.Вероятно като камуфлаж.Който я бе построил не обичаше нежелани гости.Инфектираните най-накрая достигнаха дървото.Един от тях пробва да се покатери по дървото,но падна и бавно се изправи.Другите само стояха и протягаха ръцете си нагоре.Ако Као паднеше долу това щеше да е краят му.

Именно затова Као забави темпото и повиши качеството на катеренето си. Хващаше се здраво и стабилно и тн. Не пропускаше да поглежда надолу за да знае кога да гръмне някой нахалник в случай че същия решеше да се приближи към него.

Колко високо е това дърво бе? Нямаше значение. Важното беше че Кай скоро щеше да е в безопасност. Той продължи да се катери, чудейки се защо му се налага да пише едно и също нещо за трети път.

Дървото бе доста високо.Цяло чудо бе,че Као не падна долу при зомбитата.Когато мина през отворът на платформата той се озова във стая.Това бе къща на дърво.Дали Бил я бе построил,или някой преди него?Изглеждаше много стабилна.В нея имаше леки мебели и два матрака сложени в лявата част.Бил стоеше на едно малко столче и пред него бе разположено бюро.Бе доста умислен...
-Не е на добре. - говореше си той.

Као затвори капака веднага щом мина през него и седна отгоре.
- Какво според теб правят тук? - попита разтревожен за същото нещо - Сякаш нарочно се разпръсват... но защо изобщо поемат на път, вместо да стоят в градовете където са се заразили?

-Не.Не го правят нарочно.Просто в градовете има твърде много. - каза му Бил докато чертаеше нещо.
-Хмм...днес стигнах по-далеч.Този район вече не е толкова населен.... - мъжа продъжаваше да драска нещо и да си говори.Къщата определено бе майсторски направена.И не бе малка.

- И какво като са твърде много? - каза Као малко по-разпалено - Не разбирам! Винаги съм ги мислел за безмозъчни гадини, но ето че те са направили нещо по своя воля.
Као имаше предвид че причината за поведението им не е очевидна, като при мигрирането на птиците, например. Единственото друго обяснение беше че те все пак имат капчица мозък в главите.
- Това ме плаши. - добави той.

-А те не те ли плашат по принцип? - запита го без да прекъва работата си по чертежа. - Истината е, че в градовете вече не се намира достатъчно храна... И те си я търсят където сварят.
Последваха две секунди мълчание.
-Защо стоиш прав? Грабни един стол, чувствай се като у дома си.

Као го погледна стреснато.
- О, без причина. - каза - Просто нещо се бях разсеял.
Той грабна един стол и направо се расплу отгоре му.
- Не... - каза няколко мига по-късно - не ме плашат. Истината е че са безобидни когато са предвидими и глупави. Плаши ме това че могат да разсъждават. Все пак са се досетили че извън градовете ще намерят повече храна, нали? Представи си какво ще стане ако започнат да използват оръжия, или ако започнат да действат организирано. Ето това наистина ме плаши.